История

Рибарско училище

По Ньойския договор на България са установени ограничения върху военноморското образование. По инциатива на д-р Пенчо Дренски е приет Закон за откриване на рибарско училище, което да поеме голяма част от задачите на дотогавашното Военноморско училище.Със заповед по Флота от 19 септември 1919 г. за командир на Риболовната школа е назначен лейтенант (капитан-лейтенант) Боян Станев. След влизането в сила на клаузите на Ньойски договор (1919 г.), формированието преминава към Министерството на земеделието и държавните имоти. Във Варна Рибарското училище е в същата сграда, в която до 1922 г. е и Машинното морско училище. Първият рибарски випуск от 27 души е приет на 21 януари 1921 г. и тази дата се приема за начало на Практическото рибарско училище във Варна. Випускът завършва през 1925 г. Строежът на ново модерно рибарско училище започва на 5 април 1925 г. на остров Кирил до Созопол и е завършено през 1929 г. Царското рибарско училище е открито тържествено на 3 октомври 1930 г., като учениците се преместват от Варна в Созопол.

База на новото училище разполага със скъпоструващи инструменти и уреди. Новата специализирана библиотека съдържа около 420 книги. За практическото обучение на учениците е закупен модерен за времето кораб, учениците са на пълен интернат. До 1 април 1934 г., когато рибарското училище прекратява съществуването си, завършват 8 випуска с пълен четиригодишен курс на обучение – общо 212 младежи, 56 от тях са пълни сираци след войните, а 72 от тях са с по един родител.

През октомври 1944 г. във военноморската база в Созопол е приет евакуирания от Кавала и Дедеагач Български беломорски флот, а по-късно там са учебните кабинети на закритата днес бригада Леки сили на ВМС.